Снежана Георгиева: Ти ли ме бутна или сам паднах?
Снежана Георгиева, „ Новетика “
Има една такава детска хумореска, която децата употребяват, когато желаят да кажат на другарчето си, че единствено си е отговорно. Нещо такова следим тези дни към засилилото се да пада държавно управление. Но кой ли му е отговорен? Като изключим дежурния пакостник ГЕРБ, никой! Капанът си беше заложен през цялото време, от момента, в който обединението – Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България приложиха към себе си същата тази формула за работа, известна в бизнеса като „ ин хаус “, против която сякаш поведоха битка.
Политическият „ ин хаус “
Формулата беше избрана от днешните ръководещи като врата в закона за приемане на публични поръчки от свои хора, без конкурс. Голямата компания получава поръчката, а след това тя си назначава свои компании като подизпълнители. Просто, ясно и доходоносно.
Същата формула, едно към едно, приложи и образуванието „ Продължаваме промяната “ (ПП). Макар и неразбираеми като политическа конструкция, партия ли са, съдружие ли са, двама души ли са или двайсет, няма значение. Поръчителят, в тази ситуация народът, им разпореди ръководството на страната. Те какво направиха? Защото нямат нито потенциала, нито инструментариума да я изпълнят, раздадоха властта на подизпълнители – Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия и Демократична България. Тази формула беше употребена и с цел да хвърли прахуляк в очите на гласоподавателите на тези, които се кълняха в майка си и татко си, че в никакъв случай, но в никакъв случай няма да ръководят с Българска социалистическа партия.
И по този начин, всеки един от тези политически „ подизпълнители “ (ДБ, Българска социалистическа партия, ИТН) се споразумя поотделно с огромния реализатор Политическа партия, спечелил поръчката, в тази ситуация доверието на народа. Всяка партия получи парче от властта и стартира да ръководи своето си. Така, в случай че някоя една от тях сгафи, другите са чисти и нямат нищо общо. Политическа партия също.
Така изкривено беше зачената тази четворна коалиция, която куцукайки, поведе народа към „ светлото бъдеще без корупция и обири “. Така и не видяхме съдружно съглашение с ясна стратегия и отговорност.
И по сходство на „ ин хаус “ поръчките в бизнеса, политическият „ ин хаус “, Политическа партия раздаде по парче власт на политическите подизпълнители, като резервира за себе си най-голямото парче и се отдръпна от отговорността.
Отговорността
Войната в Украйна направи по този начин, че още по-ясно да се види, че тези хора освен не могат да ръководят страна, само че не могат и да се ориентират при толкоз явен честен проблем, какъвто е войната в Украйна. Управлението, вместо да вземе решение да се помогне на жертвата, се скри зад Народното събрание. То да реши.
Същото се получава и с проблема за ветото по отношение на районен съд Македония. Правителството трансферира отговорността още веднъж на Народно събрание. То да реши. Президентът също не беше пощаден. Тъй като държавното управление не знае какво да прави, помоли президента да го направи, като свика съвета за сигурност, въпреки че какво би могъл да направи този съвет?
На обществото не му беше спестено да узнае за още по-унизителната обстановка, в която министър-председателят в своята беззащитност е извикал татко си, да го пита за градежа на пътя край Кресна.
Отговорността отсъства отвред, по тази причина и резултати никакви. Управляващите – вместо да се занимават със скоковете на инфлацията, с обезпечаването на енергийни запаси и с приходите на хората – се впуснаха в политически боричкания и омаскаряване. А Политическа партия като, получила политическата поръчка, се опита да командва и постанова решенията си.
Един от подизпълнителите обаче не устоя, удари с пестник по масата и сподели „ не, няма да носим отговорност за ваши решения, взети без нас “. И балонът се спука. От него стартира да се разнася зловонието на ниската политическа просвета, на подлостта и омразата. Започнаха да валят обвинявания в непросветеност, спор на ползи, пазаруване на политически постове, даже в епикурейски наслаждения в постройката на самия Министерски съвет. Стигна се до нечувани дъна на низки пристрастености, оклеветявания, обиди и обвинявания в задкулисие и корупция.
Край на политическия „ ин хаус “
Настъпи логическият завършек на тази политическа „ ин хаус “ структура. Една от „ компаниите “ не получи мечтаните пари и напусна. И тъй като да използваш формулата „ ин хаус “ в политиката не е като да я приложиш в стопанската система, структурата – издигната върху жадност за власт, пари, неистини и интриги – рухна. Това държавно управление се спъна в личните си червени линии, които изтегли пред сътрудници и съпротива. Останаха самички. Никой не желае да играе към този момент с тях – по този начин, както никой не желае да играе с падналото в калната локва другарче, тъй като е мръсно.
Лошото е, че всичко това се случва в среда на тотална неустановеност и в миг на съдбовна потребност от водачество, каквото у политическия „ ин хаус “ липсва. Налице е единствено тежък махмурлук от властово замайване и отвращение да се изтрезнее. Има единствено един лек и това са избори, макар страха от ново служебно държавно управление на проруски насочения ни президент. Бог да пази България!
Има една такава детска хумореска, която децата употребяват, когато желаят да кажат на другарчето си, че единствено си е отговорно. Нещо такова следим тези дни към засилилото се да пада държавно управление. Но кой ли му е отговорен? Като изключим дежурния пакостник ГЕРБ, никой! Капанът си беше заложен през цялото време, от момента, в който обединението – Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България приложиха към себе си същата тази формула за работа, известна в бизнеса като „ ин хаус “, против която сякаш поведоха битка.
Политическият „ ин хаус “
Формулата беше избрана от днешните ръководещи като врата в закона за приемане на публични поръчки от свои хора, без конкурс. Голямата компания получава поръчката, а след това тя си назначава свои компании като подизпълнители. Просто, ясно и доходоносно.
Същата формула, едно към едно, приложи и образуванието „ Продължаваме промяната “ (ПП). Макар и неразбираеми като политическа конструкция, партия ли са, съдружие ли са, двама души ли са или двайсет, няма значение. Поръчителят, в тази ситуация народът, им разпореди ръководството на страната. Те какво направиха? Защото нямат нито потенциала, нито инструментариума да я изпълнят, раздадоха властта на подизпълнители – Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия и Демократична България. Тази формула беше употребена и с цел да хвърли прахуляк в очите на гласоподавателите на тези, които се кълняха в майка си и татко си, че в никакъв случай, но в никакъв случай няма да ръководят с Българска социалистическа партия.
И по този начин, всеки един от тези политически „ подизпълнители “ (ДБ, Българска социалистическа партия, ИТН) се споразумя поотделно с огромния реализатор Политическа партия, спечелил поръчката, в тази ситуация доверието на народа. Всяка партия получи парче от властта и стартира да ръководи своето си. Така, в случай че някоя една от тях сгафи, другите са чисти и нямат нищо общо. Политическа партия също.
Така изкривено беше зачената тази четворна коалиция, която куцукайки, поведе народа към „ светлото бъдеще без корупция и обири “. Така и не видяхме съдружно съглашение с ясна стратегия и отговорност.
И по сходство на „ ин хаус “ поръчките в бизнеса, политическият „ ин хаус “, Политическа партия раздаде по парче власт на политическите подизпълнители, като резервира за себе си най-голямото парче и се отдръпна от отговорността.
Отговорността
Войната в Украйна направи по този начин, че още по-ясно да се види, че тези хора освен не могат да ръководят страна, само че не могат и да се ориентират при толкоз явен честен проблем, какъвто е войната в Украйна. Управлението, вместо да вземе решение да се помогне на жертвата, се скри зад Народното събрание. То да реши.
Същото се получава и с проблема за ветото по отношение на районен съд Македония. Правителството трансферира отговорността още веднъж на Народно събрание. То да реши. Президентът също не беше пощаден. Тъй като държавното управление не знае какво да прави, помоли президента да го направи, като свика съвета за сигурност, въпреки че какво би могъл да направи този съвет?
На обществото не му беше спестено да узнае за още по-унизителната обстановка, в която министър-председателят в своята беззащитност е извикал татко си, да го пита за градежа на пътя край Кресна.
Отговорността отсъства отвред, по тази причина и резултати никакви. Управляващите – вместо да се занимават със скоковете на инфлацията, с обезпечаването на енергийни запаси и с приходите на хората – се впуснаха в политически боричкания и омаскаряване. А Политическа партия като, получила политическата поръчка, се опита да командва и постанова решенията си.
Един от подизпълнителите обаче не устоя, удари с пестник по масата и сподели „ не, няма да носим отговорност за ваши решения, взети без нас “. И балонът се спука. От него стартира да се разнася зловонието на ниската политическа просвета, на подлостта и омразата. Започнаха да валят обвинявания в непросветеност, спор на ползи, пазаруване на политически постове, даже в епикурейски наслаждения в постройката на самия Министерски съвет. Стигна се до нечувани дъна на низки пристрастености, оклеветявания, обиди и обвинявания в задкулисие и корупция.
Край на политическия „ ин хаус “
Настъпи логическият завършек на тази политическа „ ин хаус “ структура. Една от „ компаниите “ не получи мечтаните пари и напусна. И тъй като да използваш формулата „ ин хаус “ в политиката не е като да я приложиш в стопанската система, структурата – издигната върху жадност за власт, пари, неистини и интриги – рухна. Това държавно управление се спъна в личните си червени линии, които изтегли пред сътрудници и съпротива. Останаха самички. Никой не желае да играе към този момент с тях – по този начин, както никой не желае да играе с падналото в калната локва другарче, тъй като е мръсно.
Лошото е, че всичко това се случва в среда на тотална неустановеност и в миг на съдбовна потребност от водачество, каквото у политическия „ ин хаус “ липсва. Налице е единствено тежък махмурлук от властово замайване и отвращение да се изтрезнее. Има единствено един лек и това са избори, макар страха от ново служебно държавно управление на проруски насочения ни президент. Бог да пази България!
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ